„Ако е вярно, че сме това, което ядем, аз искам да ям само истински неща”
Така казваше, описвайки себе си, мишлето Реми от филма Рататуй, малък талант в кухнята и изтънчен мечтател. Във филма, който се позовава на Пруст и знаменитата мадленка от „В търсене на изгубеното време”, най-голямото предизвикателство на шефа под прикритие е да представи ястие на страховития кулинарен критик Его.
И готвачът избира за това тежко изпитание, с ужас на всички присъстващи, бедно ястие от селската традиция. Ястие, способно да разтопи твърдото сърце на критика, като му напомни още от първата хапка за спомени от безгрижно детство, прекарано на село.
Ето, така се чувстваш пред една
готова супа от Агритуризмо Ил Погио. В бързината на ежедневието, изпълнено до невъзможност с много (понякога твърде много) ангажименти, който работи през целия ден и се прибира вкъщи вечер, уморен, желае само едно: да яде добре. Ако добавим, че е есен и вървим към зимата, след дъждовен и студен ден, желанието за гореща супа става необходимост.
Прекарах част от живота си в
Тоскана, място, в което оцених кулинарни разнообразия, толкова вкусни, колкото и полезни. Ароматът на супата, с
черно зеле или бобови, е жив спомен: нещо, което ми напомня за вечери в агритуризъм с приятели, за искреността и веселието на моите сенешки сътрапезници. В домашно приготвените супи, все още търся това: удоволствието. което събуди супа като
аква кота маремана, на която не е добавено нищо, нито консерванти, нито оцветители или изкуствени аромати, и на която не трябва да се добавя нищо, освен струйка екстра върджин зехтин на сурово, на който не мога да устоя, и парче хрупкав интегрален хляб.
Изборът е разнообразен: от по-селските и домашни супи до изключително елегантни, като
супа от гъби или великия класик на френската кухня, внесен тук от нас:
супа от лук!
Изобилно удоволствие, което да споделиш или да се насладиш на него луксозно, в релакс.
S&M
