Пастата с анчоуси е просто ястие, което заедно с много други представлява италианската традиция. Тази рецепта може да се счита за историческа, тъй като нейните произходи са свързани с много древни времена.
Анчоусът è следователно главният герой на това вкусно ястие: името му произлиза от латинския жаргон ""Apiuva", но научното наименование произлиза от гръцкия и е наречено "engraulis encharsicolus."
Произходът на тази костна морска риба, принадлежаща към семейството Engraulidae, е свързан с една легенда, според която анчоусите в древни времена били досадни звезди, толкова обсесивни, че дразнели луната. Поради тази причина Бог решил да ги наказа, хвърляйки ги на дъното на морето, където те обаче запазили сребристия цвят на звездите, но замлъкнали завинаги, ставали плячка на човека.
Ловът на анчоуси съществува от древността и първите писмени документи, които я касаят, са свързани с "Deipnosophistarum sive coema sapientum", колекция от книги за храните, написани от един Атеней от Накрат в II век пр.н.е., които припомнят най-популярните храни в Древна Гърция, където анчоусите се ядели с грах и морска коприва.
Затова е благодарение на една сос, че съществуват пряки доказателства за обработката на анчоуси в Гърция, Гарон, който впоследствие е внесен по време на пуническите войни в Рим и там е наречен Гарум. Съществуват писмени документи и рецепти, които свидетелстват за присъствието и използването на този сос за подправяне на риба, месо и много други ястия.
Анчоусът придобива по този начин голям икономически важност, а индустрията му става богат източник на доходи.
През августейската епоха производството, качествено и количествено, идва от Испания.
Как да не споменем прочутите и ценени анчоуси от Кантабрия! Те вече са известни на глобално ниво и са една от гастрономическите специалитети на Испания, но не всеки знае, че техните произходи са свързани с италианските рибари.
До края на XIX век обаче тези анчоуси не са имали толкова голямо значение. Рибарите ги използвали като награда за лов на други риби.
В Италия обаче тази риба вече била много известна и търсена, до степен, че предлагането не успявало да задоволи търсенето. Освен това италианците, особено сицилианците, били (и все още са) експерти в техниките на солене и консервиране на анчоуси.
И именно благодарение на опита на сицилианските рибари, емигрирали в Кантабрия, в търсене на риба за търговия, испанците научили как да ловят и обработват анчоуси, как да ги солят и да ги запазват.
Благодарение на италианските рибари Сантоня станала основен център на нова икономика.
Голямата икономическа важност на пазара на анчоуси в Италия несъмнено е довела до консумацията на тази риба в много рецепти. Една от най-известните е именно тази на пастата с анчоуси!
Много разпространена е сицилианската рецепта "спагети на сиркавата", която е известна и като "пържени спагети на сиркавата". За създаването на това ястие се запържва чесън с екстра зехтин и анчоуси, докато отделно се варят спагетите в обилно солена вода. Отделно се запича в тиган кока от сух хляб или галета, вече готова. Накрая пастата се разбърква с анчоусите и се поръсва с препечени трохи.
По време на дълги периоди на глад в миналото имало обичай да се смесва галетата с храните, за да се придаде усещане за ситост, така че често дори била използвана вместо сирене за подправяне на пастата. Тази практика е преминала в настоящето, въпреки че причината вече не е същата, за щастие: галетата придава на ястието изразителен тон и определена хрупкавост, съчетавайки вкусовете перфектно!
Най-известната вариация на това ястие с изразителни вкусове предвижда пържене на спагетите. Те могат да се готвят отделно и след това да се пържат в тиган преди да бъдат смесени с анчоусите, или може да се използва остатъчна паста, придавайки им по този начин нова текстура.
Спагетите на сиркавата в някои рецепти имат също домат, независимо дали са в пържената версия или в обичайната. Някои добавят също чушки.
Друга рецепта за свежо и вкусно основно ястие е неаполитанската "Спагети с осолени анчоуси", която вместо галета добавя раздробен неаполитански тарелло и добавя купчина пресен магданоз, истинска вкусотия!
Също така трябва да се пробва същата рецепта, но с анчоусите от Кантабрия!
Дори на север, ястията с анчоуси са много разпространени, въпреки че приготвянето им включва използването на сарда или херинга, която, въпреки сходния вкус, принадлежи на различно семейство, това на Clupeidi.
Следователно имаме известната "Паста и ренга" от Венето, която добавя в сицилианската рецепта кубчета картофи в водата за пастата и "Биголи с анчоуси", или бигой с анчоуси, направени с паста от яйца, именно биголи, и сос от анчоуси под сол.
Ето всички варианти на паста с анчоуси, типични за различни италиански региони. Това ястие е богато на вкусове, но също така е и просто ястие, предвид неговите произходи с "бедни" корени. Ястие, което е родено в миналото, чийто главен герой е риба, имала голямо значение в историята, още от най-древни времена, но която е и съвременна!
Днес рецептата е широко разпространена и използвана, и можем да се развихрим в създаването на много вариации, в зависимост от нашите вкусове.
Позитивната страна е, че имаме възможността да намерим съставката лесно, например в селекцията на Spaghetti&Mandolino!
S&M
Препоръчваме ви да опитате
от въглероден диоксид, спестен на година
Само продукти от отлични производители
✔
Отидете в количката
