Незаменима за своята кремообразност, буррата е един от най-търсените и оценявани видове пресен сирене: мека, вкусна и лесна за комбиниране с други ястия, буррата говори сама за себе си в света на гастрономическите деликатеси от средата на 20-ти век, когато е била приготвена за първи път в една масерия в Андрия (BT).
Традицията предполага, че в работилницата на братята Винченцо и Лоренцо БIANchino са произвеждали редовно мантечи, известни и като “бурини”, тоест сирена, състоящи се от външна част, сравнима със скaморца или качокавало, и от вътрешна част, пълна с кремообразна рикота. Следвайки същия принцип, в един зимен ден майсторите сиропроизводители започнали да използват опънатото тесто, което имали на разположение, за да затворят в обвивка сметаната, която трябвало да запазят, смесвайки я с някои добавки от опънато тесто.
Така се ражда специалитет, който в момента е признат като продукт с Защитена географска индикация, с марката IGT, присъдадена от Европейския съюз през ноември 2016 г.: заедно с IGT, трябва да се споменат и някои видове буррата, класифицирани като PAT (Традиционни селскостопански продукти), като бурини от Кампания или буррата от буйволи в Лацио.
Първата стъпка за получаване на буррата е киселинността на млякото, което се ферментира и след това се загрява: след като достигне 35-37°C, се добавя сирище и всичко се оставя да се сгъсти.
Следващата стъпка е разбиването на тестото и отделянето му от суроватката; може да се пристъпи към оплита с гореща солена вода, от която ще произлязат две различни обработки. Първата ще се състои от разтягане и охлаждане на опънатото тесто, което, съединено с крема, ще образува плънката на буррата; втората ще продължи с създаването на по-здраво тесто, на което ще бъде дадена форма на торбичка (в която ще бъде събрана плънката).
Ако не е извършено никакво солене предварително, в този момент може да се потопи торбичката в саламура, след което да се пристъпи към опаковане с управляваща течност.
Тъй като става дума за много бързо развалящ се продукт, буррата трябва незабавно да бъде съхранявана в хладилника и консумирана в рамките на срока на годност, посочен на опаковката (или в рамките на 1-2 дни от закупуването на разхлабен продукт). Следвайки тези указания, сладкото сирене от Пулия ще запази всички свои органолептични характеристики и ще бъде готово да ви изненада със своя вкус.
Буррата е източник на калций, фосфор и други минерални соли, освен витамини като В2; значително допринася за приема на протеини и липиди, предоставяйки следователно висока калоричност. Най-добрият съвет за наслаждаването на вашите буррати, следователно, ще бъде да ги сервирате в комбинация с прости ястия като салати, като се възползвате от техните характеристики за сценичен момент – този на разрязването на буррата, който ще подправи избраното ястие за вашия обяд или вечеря с мекия пълнител от сметана и сирене стратчателла.
Добър апетит!
S&M
Препоръчваме ви да опитате
от въглероден диоксид, спестен на година
Само продукти от отлични производители
✔
Отидете в количката
