Постърг: естествено без глутен

Просото гречка, въпреки името си, не е истинско зърнено: всъщност принадлежи към семейството на Полигоналните, а не на Зърнените, каквито са пшеницата или ечемикът. И все пак, по външен вид и употреба, се държи като истинско зърнено, което го прави ценен ресурс в планинските райони и в традиционната европейска кухня от векове насам.

Гречка: фалшиво зърно между планината и традицията

Гречката (Fagopyrum esculentum) има много древни произходи. Вероятно произлиза от Централна Азия, по-специално от регионите между Сибир и Хималаите, където е била отглеждана още през I хилядолетие пр.н.е. Тя се разпространи в Европа през Средновековието благодарение на номадските народи и турските нашествия, поради което бе наречена “сарацинска” (т.е. произхождаща от “сарацинците”, термин, използван общо за обозначаване на източните народи).
През вековете тя стана основна храна в планинските райони на централно-източна Европа, като Швейцария, Австрия и Северна Италия, където студеният климат не позволяваше растежа на пшеницата.

Гречка: къде се отглежда?

Днес гречката се отглежда в много страни по света, включително Русия, Китай, Полша, Франция и Италия.
В Италия тя намери своето идеално местообитание в алпийските и предалпийските долини, особено в Валтелина (Ломбардия), Трентино-Алто Адидже и Венето. Това е устойчива растителност, устойчива на студ, която расте добре дори на бедни почви и на високи надморски височини. Освен това, тя има кратък растежен цикъл (около 3 месеца), което я прави идеална за отглеждане в планински климат.

Производството на гречка е дълбоко вкоренено в Валчавена, Ломбардия, където Пастificio di Chiavenna (известно също като Моро Паста) продължава вековна традиция. Планинската среда, чистият въздух и изворите на Алпите в Ломбардия предлагат идеални условия за получаване на висококачествен продукт.

Също така реалности като Паста Натура, разположена в Пиемонт, следват подобна производствена философия, ценеща селектирани култури и устойчиви методи. Тези компании представят италианското занаятчийско изкуство, в което се обединяват страст, култура и уважение към територията.

Връзката между гречката и Валтелина датира от миналото. Историческите документи свидетелстват за присъствието на това псевдозърно още през XVII век. Нейната устойчивост на студ и способността да расте в бедни почви я направиха перфектна за планинските райони като тези на Валчавена и Валтелина, където стана един от символите на гастрономията.

Гречка: характеристики и хранителни вещества

Гречката се отличава с изключителните си хранителни свойства. Тя е естествено без глутен, поради което е подходяща за целиаци и за тези, които следват безглутенова диета.
Тя е богата на висококачествени протеини, съдържащи всички незаменими аминокиселини, особено лизин и аргинин, които липсват в много зърнени култури.
Също така съдържа витамини от група B, магнезий, желязо, цинк, манган и високо съдържание на фибри. Друга силна страна е наличието на рутозид, мощен антиоксидант, който предпазва капилярите и насърчава циркулацията.
От енергийна гледна точка, гречката предоставя дълготрайна енергия и допринася за стабилизиране на нивата на захар в кръвта, което я прави отлична за спорт или за следване на балансирана диета.

Гречка: интересни факти

Един интересен факт касае формата й: зърната от гречка са триъгълни и след печене излъчват интензивен и характерен аромат, подобен на този на лешниците.
Друг интересен факт е, че, въпреки широкото си разпространение в Европа, гречката е основа на типични ястия и в Япония, като Соба, тънки спагети от гречка, сервирани студени или в бульон. Това показва колко е универсална и оценявана в много разнообразни гастрономически култури.

Типични ястия с гречка

Гречката е главен герой в многобройни регионални специалитети:

В Италия, най-известното ястие е без съмнение Пицокери на Валтелина (Ломбардия): къса паста на основата на гречка и пшеница, подправена с кайма, картофи, разтопено масло и местни сирена като Касера.
В Трентино-Алто Адидже се приготвя полента тараня, вариант на класическата полента, в който царевичното брашно е смесено с гречаното, придавайки по-рустикален и наситен вкус.
В Франция, особено в Бретан, брашното от гречка се използва за известните галети бретон, солени crepes, пълнени с шунка, сирене или яйца.
В Япония, както бе споменато, откриваме Соба, традиционно ястие, което представлява равновесието и простотата на японската кухня.

Гречката е храна, която обединява история, здраве и традиция. Родена в планините на Азия и приета от европейските долини, тя успя да завладее народи и кухни с мултифункционалността си, устойчивостта си и хранителната си стойност.
Днес, в свят, който преоткрива важността на естествените и устойчиви храни, гречката представлява древен, но изключително актуален избор, символ на земя, която храни с простота и мъдрост.