Таглиателе: само да произнесеш името, не усещаш ли трепет, който те преминава по гърба? Това е, защото името представлява традиция. Таглиателе са толкова дълбоко вплетени в нашето ежедневие, че са синоним на дом. В Испания "дом" е " hogar", дума, която също означава "огнище", изключително описателна и сама по себе си предава топлината, която представлява. Но защо ти говоря за hogar? Защото таглиателе са един от онези продукти, свързани с дома, с топлината на традицията, на семейството, със простотата на чиния с паста на сос и с щастието, което тя предава. С една дума, това е храната, която не е просто храна, а е вплетена в спектъра на това известно hogar, тези неща, които те загряват, защото те напомнят за дома.
Таглиателе са вид паста с яйца, типичен за болоезийската кухня, обичани и консумирани в цяла Италия. Те са направени с малко, но изключителни съставки! Те са вкусни, когато са придружени с апетитни сосове на основата на месо, но също така и с риба или зеленчуци. Класическите таглиателе са тези с рагу, но днес съществуват много интересни варианти за всички вкусове.
Но как се раждат таглиателе?
Има история, свързана с раждането на таглиателе, според която косите на Лукреция Борджа вдъхновили създаването на този вид паста.
Лукреция Борджа беше дъщеря на папа Александър VI и сестра на военачалника Чезаре Борджа. Тя бе много обсъждана за своята красота, но и за своите дълги, къдрави, блондинки коси, между които обикновено плетеше перли, скъпоценни камъни или цветя.
По случай третия си брак, с дука Алфонсо I д'Есте, Лукреция през 1502 премина
през Болоня, господарят по това време Джовани II Бентивольо, поиска от своя личен готвач, Мастро Зефирино, да организира пищна вечеря в чест на Лукреция Борджа, която щеше да спре в Болоня по време на своя сватбен път.
На това незабравимо угощение готвачът представи нов вид паста, (тук разказахме историята на пастата от самото начало) блондинка и къдравка, точно както косите на Лукреция, получена чрез рязане на традиционните лазаня и даване на формата на дълги златисти ленти.
Имаме също рецепта за таглиателе, написана от Бартоломео Скапи, папския готвач, живял през XVI век, автор на най-известната готварска книга от XVI век. Ето я:
"Да се замесят 2 фунта бяло брашно с три яйца и топла вода и да се смесват добре на масата за четвърт час, а след това да се разточват тънко с точилката, и да се остави малко да изсъхне тестото и да се нарязват краищата, които са твърде дебели... и когато всичко е изсъхнало, но не прекалено, в противен случай ще се направи на пръстени, поръсете с бяло брашно и нарежете на ленти с широк и тънък нож... След като са сухи, да се правят ястия с богата месна супа, или с мляко и масло, и да се сервират топли с сирене, захар и канела".
И така таглиателе стават вид паста с болоезийски произход и след това италианска традиция.
Рецептата за приготвяне на таглиателе е проста, тъй като основната историческа съставка е една: яйцето.
За да приготвите таглиателе за 4 души, е достатъчно да направите кладенче от 300 грама брашно и в центъра да поставите 3 яйца, едно по едно. Добавете щипка сол.
След като разбивате яйцата с вилица, продължете да смесвате и брашното, и да месите с ръцете си около 10 минути, докато смеската не стане гладка и еластична. После направете топка от прозрачно фолио, и я оставете да отдъхне за 30 минути на стайна температура.
След това време вземете тестото, разделете го на 4 части и едно по едно го разточете с точилката и преминете го няколко пъти през машината за тесто. Когато стане тънко, го поръсете с семолина или брашно и го оставете да изсъхне 5 минути. След това сгънете тестото, образувайки руло, леко го натиснете с ръце и нарежете с ножа на парчета с ширина малко по-малко от сантиметър.
Накрая, внимателно отделете получените ленти, като ги вземате от краищата и ги навивате в дланта на ръката, образувайки гнездо.
Сега са готови да бъдат приготвени!
Днес съществуват варианти, при които вместо брашно 00 се използва, например, цялостно брашно, на нахут, на кестени. Има и вариант, който освен брашно има и малко какао!
Таглиателе без яйца, само с вода и брашно, е по-лека рецепта и за тези, които са непоносими към яйцата.
И накрая, ето един преглед на идеи за задушаване на таглиателе освен типичното рагу по болонезки начин: трюфели, печурки, тиква и бекон, радикио и бекон, рибино рагу, сос с кюфтета и магданоз, агнешко рагу, орехов сос.
Получава ли ти се да ти потекат слюнки? На мен определено.
Бърза, безпогрешна и гениална система, заряд от енергия ефект витамин.. ядените горещи със сос рагу те зареждат за шест дни и дори повече!
Както тези на баба Пина, таглиателе са традиция на масата, доста проста рецепта, но богата на вкус и домашни аромати. Истинска наслада за небцето, която освен че напълва корема те затопля и сърцето!
S&M
Препоръчваме ви да опитате
от въглероден диоксид, спестен на година
Само продукти от отлични производители
✔
Отидете в количката
